За млечната киселина

Сигурно малко от Вас са чували за млечната киселина. Важно е да знаем, че тя играе главна роля в начина, по който тялото ни създава така нужната за упражненията енергия. Тя подпомага усвояването на въглехидратите от храната и служи за субстрат на черния дроб при образуването на гликоген в него и отделянето на гликоза в кръвта вследствие разграждането на гликогена. Понеже тя е изключително бързо гориво е предпочитана и от сърцето, и от мускулите. Проблемът е, че при метаболизирането й тялото ни я разделя на лактатен и водороден йон. Именно водородния йон ни кара да чувстваме уморителното и съсипващо парене в мускула в края на интензивната серия. На всичко отгоре въпросния йон пречи на нервната проводимост, забавя енергийните реакции и отслабва мускулната концентрация което много често е съпроводено с приключване на тренировката.

Това са неща отдавна известни на билдерите по цял свят, но някои нови факти ги накараха да погледнат в друга посока. Ако успеем да намерим начин, с който да ограничим производството на водороден йон, бихме увеличили енергията си, интензивността, а в следствие на това несъмнено и мускулите си. В нашето тяло млечната киселина се образува при ниска концентрация на кислород в клетката от разпадането на един междинен метаболит при разграждането на основния въглехидратен източник на тялото гликозата – пируват. При това разпадане в клетките ни се синтезира аденозин трифосфат – основният носител на енергия за всички клетки. Колкото повече енергия имаме, толкова повече и по-продължително ще вдигаме тежестите. Образуването на млечната киселина не се нуждае от кислород, тоест това е напълно анаеробен процес. Учените откриха и доказаха обаче, че тя се образува и в мускули, които получават много кислород. По-просто казано – колкото повече въглехидрати ползваме, толкова повече млечна киселина бихме произвеждали тоест още един плюс на ниско въглехидратната диета. Нека разгледаме по-същественно как се образува млечната киселина.

Чрез храната въглехидратите достигат черния дроб под формата на гликоза. Част от гликозата обаче прескача черния дроб и директно навлиза в мускулите, където по време на интензивната тренировка биват превърната в пируват, а той – в млечна киселина/лактат. Лактата се връща обратно в черния дроб, където бива използван за производството на гликоген. Добре е да знаем, че тялото ни произвежда повече гликоген индиректно от млечната киселина отколкото директно от гликозата в кръвта. В хода на тежката тренировка нервната ни система предпазва жизнено важни органи като сърцето, мозъка или мускулите от преразход на кислород. Когато преразхода се увеличи над нормалното – нещо което става под действието на тежка тренировка, възниква състояние на кислороден дълг /анаеробиоза/ и се образува млечна киселина. Тя ограничава кръвния поток в мускула, като предизвиква умора. Важно е да знаем, че не млечната киселина е виновна за всички видове умора в тялото. Например познатата ни мускулна треска не се причинява от нея. Много спортисти и обикновени хора използват масажи, сауни и различни релаксиращи методи за намаляване на последствията от млечната киселина. Без съмнение тези процедури са полезни за тялото, но не и по отношение на млечната киселина. Както вече разбрахте, млечната киселина се използва за бързо гориво при упражнения и възстановяване, но метаболизира и не остава в тялото ни, а непрекъснато се подменя от нова такава. Учени установиха, че лактатния йон може да бъде преразпределен между клетките, за да снабди с енергия в случай на нужда други работещи клетки. Тоест млечната киселина произведена от бързите мускулни влакна може да бъде пренесена до съседните бавни влакна, където те да я ползват за енергия като гориво. Механизмът, по който става това още не е ясен, но и много от билдерите не се интересуват след като върши работа. Много от вас сигурно се чудят вече как може да се впрегне тази киселина за гориво. Това става с комбинирането в тренировката на високо интензивни периоди с по-дълги такива, но по-ниско интензивни. Високо интензивният период би причинил сърдечно съдова адаптация, която би увеличила доставката на кислород в мускулите / би увеличила времето за възникване на „кислороден дълг“/. Вследствие на това нуждата от разграждане на въглехидрати би била по-малка.

Накратко казано тренировката за издържливост помага да се намали производството на млечна киселина, докато по-интензивните тренировки спомагат за циркулацията и лактатното изчистване. Бодибилдинг ползата от подобен вид тренировка също не би била малка. Успеем ли да контролираме процесите на образуване на млечна киселина, бихме могли да забавяме умората си, както и да тренираме по-дълго, което несъмнено би ни дало повече мускули.

4 Fitness

Автор на статията:

Test Best