Суроватъчен изолат, концентрат, микрофилтрат… различните технологии и кое е най-доброто

Суроватъчените протеини – концентрати, изолати и йонно-обменени изолати… Всичките ли са създадени еднакви? Кое прави точно определен вид по-добър от останалите? Каква е разликата между евтин суроватъчен протеин и скъп такъв?

Колко чист е крайният продукт?
80% чист? 90%? Помнете, че суроватъчните протеини съдържат примеси (най-вече лактоза (млечната захар)), за които не умирате от желание да платите. Суроватъчните концентрати може да имат около 80% белтъчно съдържание, докато йонно-обменените могат да достигат 90% +/-. Поради тази причина концентратите са по-евтини от йонно-обменените изолати.

До каква степен се запазват важните суб-фракции на протеина?
Суроватъчните протеини съдържат биологично активни пептиди, които имат различни характеристики спрямо влиянието им върху здравето, загубата на тегло и изграждането на мускули. За съжаление, в много инстанции те биват филтрирани и почти изцяло отстранени от продукта или поне денатурирани от високата температура или окислителните филтриращи процеси. Денатурираният протеин вече не показва никаква биологична активност – това означава, че не получавате от горе изброените предимства.

Сега да погледнем различните суроватъчни протеини …

1) Суроватъчен протеин – концентрат:
Средно с около 80% белтъчно съдържание, повечето са „подминали“ ултрафилтриращия процес и са претърпели някои допълнителни типове филтрация. Като цяло можем да кажем, че те са най-малко обработваните суроватъчни протеини.

-И все пак това важно ли е?
-Зависи.

Съществуват определени преимущества, които тези протеини притежават над техните „събратя“. Те са относително евтини (това винаги е бонус) и понеже са „недопреработени“ най-голяма част от жизнените суб-фракции са останали непокътнати. Това е важно.

От друга страна, поради съдържанието им на примеси може да предизвикат подуване, стомашен дискомфорт или отделяне на газове. Ако имате лактозна непоносимост определено ще искате да стоите далеч от този тип протеини. Иначе, за някой, който иска да си увеличи дневния прием на белтък без да отделя големи средства за това, концентратът е добър избор.

2) Суроватъчните изолати (йонно-обменените):
Средно с около 90% белтъчно съдържание, йонно-обменените суроватъчни протеинови изолати съдържат най-малкия процент на примеси от всички останали типове суроватки на пазара. Това е добрата новина.

А лошата?

Йонно-обменените суроватъчни протеини почти не съдържат от жизнените пептиди (лактоферин, алфа лакталбумин, имуноглобини, бета лактоглобин и т.н.), на които биват преписвани изумителните влияния на протеина върху човешкото здраве. Все пак въпреки, че йонно-обменените суроватки съдържат по-малко примеси от концентратите, липсата на биологично активни пептиди не е за пренебрегване.

3) Суроватъчни протеини – изолати (микро/нанофилтрация):
Малко по-високи в белтъчното съдържание (около 90-94%), произведени при ниски температури при кръстосана микро/нанофилтрация, суроватъчните изолати са вероятно най-доброто (респективно и най-скъпото), което може да намерите на пазара в наши дни.

Защо?

Първо: взимат се предпазни мерки, за да може жизнените суб-фракции да останат непокътнати заедно с „биологичната активност“ – протеинът се произвежда при ниски температури, при отсъствието на окислителни/химични процеси, които могат да му въздействат.

Второ: технологията на филтриране е специално проектирана да отстранява примесите без да филтрира жизнените суб-фракции. Това, което остава е суроватъчен протеин, който съдържайки малко примеси, предлага пълните облаги от един необработван, полезен за здравето Ви, протеин.

Трето: този тип протеини съдържат по-висок процент от верижно разклонените аминокиселини (BCAA), които са важни за растежа.

Има още един вид суроватка, която трябва да споменем.

4) Хидролизираният суроватъчен протеин:
най-скъпият вариант от всички. Първо за производството бива взет изключително чист суроватъчен протеин (с високо белтъчно съдържание) от микро и макрофилтрацията и после бива прекаран през хидролизиращ процес за да бъде разпаднат на по-малки групи от аминокиселини или пептиди. Преимуществото на този протеин е във високата усвояемост(времето за достигане до мускулните влакна) и това, че по-голяма част от него спрямо другите протеини, бива обработена от организма. От друга страна този протеин е денатуриран и няма биологична активност. Поради високата цена (и изключително горчивия си вкус), дори при съдържание на някои продукти на хидролизиран протеин, той се съдържа в много малки количества.

Повечето суроватъчни протеини съчетават няколко филтрирани суроватки. Евтиният концентрат може да се смеси с малки количества изолат или йонно-обменен протеинов изолат за да предложи и от двете на купувача и да се запази цената ниска. В крайна сметка всичко идва до въпроса …

Кой суроватъчен протеин да купим?

1) Суроватъчен концентрат:
Добър е, ако нямате лактозна непоносимост, искате да увеличите дневния прием на белтъци и да се възползвате от предимствата на „натуралния“ протеин. Концентрат, смесен с микрофилтриран изолат при ниска температура е също толкова добър избор.

2) Суроватъчен протеин – изолат (йонно-обменен):
По-евтин от микро или нанофилтрирания изолат и с чуствително по-високо белтъчно съдържание от концентратите, но с един недостатък:

Жизнените суб-фракции може да бъдат денатурирани или до голяма степен филтрирани до крайния продукт. Ако това е важно за вас, няма да желаете да инвестирате средствата си в този тип протеинови пудри.

3) Суроватъчните изолати (микрофилтрирани при кръстосан поток):
с високото си съдържание на белтъци и верижно разклонени аминокиселини с незасегнати жизнени суб-фракции, суроватъчните протеинови изолати са изключително скъпи, но биват смесени с концентрати или йонно-обменени изолати с цел понижаване на крайната цена на продукта. Този тип протеини е най-добрият избор.

Използвана литература:
По материали на Paul Crane