Информация за някой от хормоните съдържащи се в човешкото тяло и действието им

Растежен хормон (соматотропен хормон, соматотропин) – растежният хормон се произвежда от предния дял на хипофизата и непосредствено влияе на обмяната на веществата. Той стимулира белтъчния синтез в клетките, растежа на костите и хрущялите и натрупването на мускулна маса.
Антидиуретичен хормон – увеличава обратното всмукване на вода в бъбречните каналчета, което води до намаляване на отделената с урината вода. Вследствие на това в организма се задържа вода и се повишава артериалното кръвно налягане.

Тироксин – тироксинът е главният хормон на щитовидната жлеза. Основни функции на хормоните на щитовидната жлеза са: Повишаване на възбудимостта на нервната система и ускоряване на сърдечната дейност, засилване на обмяната на веществата и повишаване на количеството на образуваната от организма топлина.

Глюкокортикоиди – хормони, които се образуват в кората на надбъбречните жлези. Те регулират обмяната на въглехидрати, белтъци и мазнини и потискат възпалителните процеси и алергични реакции в организма.

Минералкортикоиди – също хормони, които се образуват в кората на надбъбречните жлези. Те поддържат нормалното съдържание на някой минерални соли в организма.

Адреналин и норадреналин – хормони, които се образуват в сърцевината на надбъбречните жлези. Те имат действие подобно на симпатиковия дял на вегетативната нервна система – ускоряват сърдечните съкращения, повишават кръвното налягане, потискат движението на стомаха и червата. Адреналинът и норадреналинът ускоряват обмяната на веществата и благоприятстват превръщането на гликогена в черния дроб в глюкоза и така повишават концентрацията и в кръвта. При състояние на напрежение или стрес секрецията
на адреналин и норадреналин се повишава.

Инсулин – инсулинът е хормон, който се произвежда в ендокринната част на задстомашната жлеза. Той понижава концентрацията на на глюкозата в кръвта. Също така улеснява навлизането на глюкозата в клетките и използването и от тях.

Глюкагон – той има противоположно на инсулина действие, стимулира разграждането на гликогена до глюкоза, в следствие на което се повишава концентрацията на глюкоза в кръвта.