Без болка няма успех?

“No pain, no gain” – знаете тази поговорка, нали? Без болка няма напредък, е афоризъм, който стои на границата между фитнес мити най-добрия съвет, който някога сте получавали. От една страна, най-запалените фитнес маниаци го използват като девиз, който да ги води в тренировките и издига едно ниво над другите. От друга – голяма част от трениращите никога не са изпитвали някаква болка по време на тренировка, тъй като според тях това е нещо лошо и не е необходимо да си причиняват някакъв дискомфорт, за да постигнат фитнес резултати. Къде тогава е истината? Трябва или не трябва да ни боли по-време на тренировка и дните след нея?
Ще започна от там, че болката сама по себе си не е нещо лошо, колкото и да ви се струва странно. Тя е изключително важен информационен посредник, който съобщава на мозъка какво се случва с тялото ви. Никой, разбира се, не иска да изпитва болка, но помислете за момент – имате здравословен проблем, но не ви боли. Как тогава ще раберете, че нещо не е наред с тялото ви, за да започнете лечение? Болката има за цел единствено да ви информира, въпреки че създава дискомфорт и неприятни усещания. Ако не беше така, нямаше да й обръщаме внимание и да предприемем навременни действия.Какво общо обаче има болката с фитнес резултатите? Защо сами да си я причиняваме, след като тя сигнализира за нередност?

Всъщност, неприятните усещания, които изпитваме, обединени под общото „болка”, могат да имат много различни проявления, в зависимост от случващото се в организма ни. Болката може да бъде различна по-сила, тъпа или остра, постоянна или не, да обхваща по-голяма и по-малка област, да бъде локализирана или да ирадира към други места, да се усеща повърностно или в дълбочина, в мускулите, ставите или вътрешните органи, да бъде пареща, пробождаща, режеща и т.н. Сами виждате колко различни вида болка и това са само част от тях. Тъпа и постоянна болка например, говори за възпалителен процес в организма, пробождаща и ирадираща – за засягане на нервни структури.

Проблемът на поговорката „Без болка няма успех” произлиза оттам, че се приема твърде буквално и не се конкретизира каква точно болка трябва да изпитвате по време на тренировка и на другия ден. Едва ли не, всяка болка е приемлива, стига да ви боли, а не е така. Чрез това просто да изпитвате някаква болка, няма как да разграничите болката причинена от мускулното натоварване, от такава причинена от травматизъм. Ще ви дам следния пример. Какво ви каза инструкторът или какво прочетохте като важно указание при изпълнението на стречинг? Да се разтяга в границата на лека болезненост. Защото ако ви боли твърде силно това е сигнал, че сте на път да си причините разкъсване на меките тъкани, а ако не ви боли изобщо – няма да разтегнете скъсените си мускули. При тренировката с тежести е същото – търси се точно определен тип, а не просто болка. Това е неприятното парещо усещане в тренирания мускул към края на серията. То се получава, когато се тренира с достатъчна интензивност и правилна техника. Тогава в мускула, който тренираме се натрупва млечна киселина и други продукти на мускулния метаболизъм, което причинява паренето. Това не е свързано с риск от травма, а е просто предупредителен сигнал на тялото, за да не се претоварите. Но подобен род болка ще трябва да преодолявате, ако искате да материализирате усилията си в залата в истински резултати.

Друг тип болка, която е желателно да си причините с тренировка, е мускулната треска. Тя се причинява от микроскопични мускулни разкъсвания, които са стимул мускулът да се изгради по-силен, по-плътен и по-голям и да консумира голямо количество енергия за този процес. Има много спекулации за това дали трябва да имате мускулна треска и колко точно. Разпространено е схващането, че мускулна треска получават само начинаещите. Аз получавам мускулна треска почти след всяка тренировка и за мен това е гаранция, че съм си свършил добре работата в залата. Но мускулната треска не трябва да е прекалено силна и да продължава повече от ден-два, иначе може да е симтом на начално претрениране. Ако мускулната треска е остра или продължава няколко дни, това означава, че със сигурност се претоварвате и трябва да преразгледате тренировъчната си програма. Също така трябва да се научите да разграничавате болката причинена от мускулна треска, от тази която може да сте си причинили вследствие на неправилна техника и сте натоварили ставите, сухожилията и лигаментите, но не и мускулите. Болката от мускулна треска е локализирана точно в тренираните мускулни групи и се усеща само когато ги стегнете или натоварите, но не и в покой.

Много хора се плашат от мускулна треска и пият аспирин или други болкоуспокояващи медикаменти. Аз не бих ги използвал за тази цел, защото това, което тези лекарства правят, е да блокират болката по нервен път, с което ще се намали не само мускулната треска, но и всеки тип болка. А аз искам да знам реалната степен, до която съм се натоварил или да разбера ако ме боли поради друга причина, а болкоуспокояващите ще притъпят нормалните ми усещания. Тогава какво да се направи срещу мускулната треска? Нищо – живейте с нея и избягвайте претоварването, за да не бъде прекалено силна. Ако това все пак се случи изберете други методи да се справите, като стречинг, възстановителен масаж или топла вана.

Ако искате да постигнете съществен напредък във фитнеса трябва да се научите както да разбирате болката, така и да понесете част от нея – „добрата” болка от правилно проведената тренировка. Болката трябва да ви казва кога сте работили достатъчно здраво в залата или кога трябва да намалите натоварването. Тя е ваш приятел и съветник – опознайте я и се учете от нея.

ЩО Е ТО ИНСТИНКТИВЕН ПРИНЦИП?

Попитали шест кратния Мистър Олимпия Дориан Йетс дали прилага инстинктивния принцип в тренировките си. Той отговорил, че ако следва инстинктите си, то трябва да е в кръчмата и да сваля мадами, а не да повдига тонове желязо в залата.

Така ли е в действителност? Всичко ли трябва да бъде плод на добре планирани и предварително обмислени действия или съществува някакъв вътрешен глас, който да ни ръководи в тренировката?

На първо място, инстинктивният принцип не означава, че може да се изпълнява всичко, което ви се прави в момента, като се пренебрегне цялостната фитнес методика. Не може да вървите срещу основни физиологични закони и принципи и да очаквате истински резултати. Инстинктивният принцип означава да пречупвате всичко през призмата на своята индивидуалност и уникална съвкупност от генетични фактори. Но за целта той трябва да бъде подплатен от огромен практически опит и много теоретични знания, което веднага го отнася към фитнес принципите на напреднали. Докато начинаещите трябва да следват стриктно това, което им казва треньорът или инструкторът, средно напредналите могат да правят разумни експерименти на базата на своите знания и да продължават да трупат опит и теоретична подготовка. Постепенно те ще опознават своето тяло и вслушвайки се във вътрешния си глас, ще могат да определят най-добрата методика за себе си.

Единствено чрез инстинктивния принцип можем да разберем сигналите, които тялото ни изпраща. В този смисъл той се базира и на връзката между съзнанието и мускулите. Благодарение на това, напредналите могат да преценят коя методика, кое упражнение и под какъв ъгъл ще им въздейства най-добре. Също така своевременно ще променят своята тренировка, ако усетят че ги заплашва претрениране или травма.

Но да се върнем на Дориан. Съмнявам се, че не е послушал точно инстинкта си за това да започне да тренира всяка мускулна група веднъж на седем дни, разбивайки догмата на двойно по-честото трениране. Или това да започне да изпълнява само една работна серия от упражнение. Може би тук не става въпрос за инстинкт в истинския смисъл на думата, а за идеята която въплъщава в себе си инстинктивния принцип – да развиете специфичен тип тренировъчен инстинкт. Той за съжаление не е вроден и ще трябва да го развивате и усъвършенствате постепенно, точно както правя аз последните 14 години. Продължавам да го правя и в момента, дори по време на своята предсъстезателна подготвка. Опитвайте се да се вслушвате в гласа на своето тяло – то ще ви каже много, стига да се научите да го слушате.

И така, не следвайте сляпо инстинктивния принцип, а го правете само ако едновременно с това анализирате внимателно всички елементи на тренировъчния процес. За целта обаче трябва да натрупате достатъчно знания и практически опит. Докато второто изцяло зависи от вас, то за първото разчитайте и на мен чрез страниците на този сайт.