Планинското колоездене или MB (mountain bike)

Планинското колоездене е един сравнително нов спорт за България, който печели все повече почитатели. На запад обаче и най-вече в САЩ то се практикува от години. Именно Америка е родината на този спорт – през 70-те години на ХХв. в Калифорния се появяват „ненормални“ ентусиасти, които преправят колелата си, като им слагат дебели гуми и други „подобрения“, за да могат да се спускат с тях по склоновете на планините. Това е началото. Оттогава планинското колоездене започва да се развива с бързи темпове, като движеща сила са именно тези първи ентусиасти. Днес те са собственици на известни компании за байкове. Наред с тях в развитието на спорта се включват и големите производители на велосипеди. Днес в света има огромен брой компании, които са свързани с този спорт, голяма част от които са американски, а от тях повечето са базирани в щата Калифорния, който си остава „Меката на планинското колоездене“. (Можете да прочетете повече за историята на планинското колоездене тук).

Към днешна дата този спорт е един от най-популярните, особено в Северна Америка и Европа. Това се дължи на много причини. Преди всичко планинското колоездене е много здравословно, а също и доста интересно. Освен това за „лудите глави“ то предлага огромни дози адреналин. Този спорт се харесва на много групи от хора поради неговото разнообразие – в него засега са обособени 5 основни дисциплини, някои от тях със собствени разновидности, което означава, че всеки може да избере такъв начин на каране, който му подхожда най-много. Заслуга за популярността му има и самият планински велосипед и неговите възможности. Макар че маунтин байкът е създаден за планините и там се чувства в „свои води“, той е не по-малко удобен за градско каране, особено при качеството на българските улици, а няма пречка да се използва и като туристическо колело за преходи по асфалт (Владимир Сорокин и други пътешественици са пример в това отношение). Всичко това прави планинското колоездене един универсален спорт и допринася за неговото развитие и популярност.

Дисциплините в планинското колоездене, както споменах преди малко, са пет:

Спускане (downhill) – това е един от най-екстремните начини за каране. Съкратено се отбелязва с латинските букви „DH“. Представлява качване до някоя висока точка (най-често качването става с лифт, но където няма такъв се прилагат и други начини за транспортиране), след което следва шеметно спускане надолу по определено трасе. Скоростите са много високи, а опастността е твърде осезаема, което вдига адреналина до небесата. Усещането е неописуемо, затова по-добре го опитайте сами. За практикуването на тази дисциплина се изисква специална защитна екипировка, която включва шлем (каска с подбрадник, като мотоциклетните, само че доста по-лека), наколенки и кори за пищялите, налакътници, нараменници, предпазители (протектори) за гръбнака и ребрата и ръкавици с цели пръсти. Продават се и специални защитни костюми в една или две части, които обединяват гореспоменатите предпазители в едно цяло (с изключение на шлема и ръкавиците), като включват и допълнителна защита (за корема, слабините, бедрата, глезените и др.). За спускане е препоръчително да имате и специален байк с огромен ход на окачването (в наши дни стандартът е 18-22см отпред и 20 и повече отзад), с едно зъбчато колело отпред, придружено от специални обтегачи за веригата (наричат се още рейки, ролки, успокоители и др.), с хидравлични дискови спирачки, по-дебели гуми и капли, с извито кормило, къса лапа и т.н. Общо взето за всяка част от байка има специален вариант за дисциплината спускане, но и цената е специална. Хубаво колело за спускане излиза между 4000 и 8000лв., като при добро желание може да се сглоби и по-скъпо. Спускачите в България обаче доказват от години, че в този спорт духът е много по-важен от байка, защото по пътеките надолу прелитат и карачи с обикновени байкове.

Крос-кънтри (cross-country) – XC – представлява каране по различни терени с изкачване, спускане, равни участъци и т.н. С други думи избирате си определен маршрут, качвате се на колелата и го минавате. Това е най-масовата дисциплина по няколко причини. Първо, тя е най-евтина. За крос-кънтри може да се използва и твърдо колело, макар че за предпочитане е да имате поне амортисьорна вилка. Базата е нормален маунтин байк с поне 18 скорости – оттам нататък има всевъзможни екстри. Не се изисква и кой знае каква защитна екипировка – единственото задължително нещо е каската. Разбира се, и за крос-кънтрито има скъпи и супер-леки байкове с предно или двойно окачване, както и много готини дрешки и други благинки, стига човек да е готов да плати цената. Второ, при нея не се изисква много смелост и техничност, защото всичко си зависи от вас – ако искате, карате бързо, ако не – карате по-бавно. Физическата подготовка трябва да е на ниво, но това ниво отново зависи от вас – ако обичате стръмните склонове, атакувайте ги, ако не – има достатъчно маршрути, които са по-равни и по-леки. Трето, можете да карате крос-кънтри със семейството си или с група приятели. При спускането също може да отидете заедно, но няма начин да карате един до друг и да си приказвате- там общуването става на старта и на финала. Четвърто, при крос-кънтрито карачът може да разглежда природата наоколо и различните забележителности на района, т.е. то е не само спорт, но и туризъм. Вероятно могат да се намерят и други причини за популярността на този стил, но и тези са достатъчни. Искам само да подчертая, че те не са някакви предимства спрямо другите дисциплини, а просто са тези предпоставки, които правят крос-кънтрито най-разпространеният начин на каране.

Дуал слалом (паралелен слалом) /4-Крос (Four-Cross) (4Х) – това е една от по-новите дисциплини, която е и много зрелищна. При нея двама (при дуал) или четирима (4-Крос) състезатели се спускат един до друг по специално трасе със скокове, завои, виражи и врати за слалом, като целта е да стигнеш пръв до финала. Тук адреналинът също е много висок. Напоследък вратичките за слалом вече не се използват, поради което тенденцията е дисциплината с двама състезатели да започне да се нарича „дуел“ (duel), т.е. битка между двама. Бързите скорости, високите скокове, острите завои и опасността двамата състезатели да се сблъскат правят тази дисциплина една от най-интересните, но може би и най-опасната. Затова екипировката тук е като при спускането. Байковете отново са специални, като са съобразени с особеностите на тази дисциплина. Дуал и 4-Крос са състезателни дисциплини и рядко се практикуват извън състезателните трасета. Има и варианти с повече от четирима състезатели, които се наричат Маунтинкрос.

Фрийрайд (freeride) – в буквален превод значи свободно каране. Всъщност в началото това беше разновидност на спускането, като под това име се разбират няколко неща. Единият вариант е да се качите до някой връх и оттам да направите дълго спускане (10 и повече километра) надолу до подножието на планината, като маршрутът все пак е избран предварително. (Например от Черни връх през Златните мостове към Владая, Княжево или Бояна). Другият вариант е да се качите до съответния връх и оттам да се спуснете надолу, но без да имате ни най-малка представа за пътеките – просто следвайки посоката. Такова каране може да бъде много екстремно и да включва каране по места, където няма и помен от пътека. В последните години обаче този стил се изпълни с ново съдържание – към спускането се добавиха скокове от скали, спускане по улеи и дерета, Dirt-скокове с маунтин байк (това са скоковете с две гърбици, идващи от ВМХ – колоездачът се засилва, скача от едната гърбица и се приземява на другата), каране в градски условия, изпълнено както с трикове, взаимствани от трайъла и ВМХ (тази разновидност на английски се нарича street), така и със скокове от покриви на къщи, прелитане на многобройни стъпала, и какво ли още не, каране по специални дървени рампи – North Shore, и др. Всичко това влезе в понятието фрийрайд и всеки от подвидовете доби огромна популярност благодарение на многото филми за екстремен фрийрайд. (А той става екстремен не заради друго, а заради майсторлъка на карачите във филмите). Екипировката за този стил принципно е като при спускането, но може да е и малко по-лека, особено при градските дисциплини и Dirt-скоковете. Колелата са най-различни – от типични DH машини до байкове с твърда задница, пак зависи от това какъв подвид преимуществено карате. Разбира се, ако не можете да си позволите специално колело, пробвайте с нормално – и с него е хубаво. Като цяло може да се каже, че това е един вълнуващ, екстремен и много забавен начин на каране. Можете да прочетете повече за някои от проявленията на фрийрайда тук, тук и тук.

Траял (trial) – в превод значи „опит“ – това е може би най-техничната дисциплина, която изисква наистина специални умения. Състои се в преодоляването на разнообразни препятствия (дънери, малки скали и други подобни), при това не само от горе надолу, но и от долу нагоре, балансирайки с колелото, защото целта е да се преминат препятствията без карачът да се подпре с крак в земята, камо ли да стъпи на нея. По принцип този начин на каране е труден за описание, но ако го видите някъде, веднага ще го познаете – колоездачът тръгва от земята и, стоейки на педали и подскачайки, започва да се катери по неща, по които дори пешеходец трудно би успял да го направи. Въпреки че е интересна за гледане, това е най-малко разпространената дисциплина, тъй като е много трудна и са нужни години, за да се постигне високо ниво. И за нея има специални байкове и компоненти, с ниска рамка, здрави капли, мощна задна спирачка и други особености. В чист вид траялът е предимно състезателна дисциплина, но в последните години елементи от него бяха пренесени във фрийрайда (по-специално в градските му разновидности) и добиват все по-голяма популярност.

Това са накратко стиловете в планинското колоездене, но те не са някакви задължителни рамки или граници. Няма никаква пречка човек да практикува два, три или всичките стилове, стига да му харесва, при това е възможно да го прави с един и същ байк. Вярно е, че има хора, които карат само крос-кънтри, или само спускане и т.н., но болшинството от планинските колоездачи практикуват повече от един стил.

Има и едно нещо, което е общо за всички дисциплини и то е, че носенето на каска е абсолютно задължително!!! Знам, че ще се повторя, но отново призовавам всеки, който кара байк, дори да го прави в града, да носи каска. Тя реално може да спаси живота ви, особено ако карате малко по-бързичко. Това не са празни приказки – аз лично съм падал със скорост 40км/ч на главата си и само каската, която се сцепи доста прилично, ме спаси от тежко мозъчно сътресение, а може би и от нещо по-лошо. Такива примери могат да бъдат дадени много, но едва ли има смисъл. Помислете и решете в какво е по-добре да вложите 40лв (толкова струва една прилична каска) – в някоя част от колелото, или в своята безопасност и добро здраве?

Що се отнася до бъдещето на този спорт в България, без съмнение е, че то ще е „светло“, т.е. много добро. Основните предпоставки за това са идеалните условия в родината ни – умерен климат, разнообразни планини и т.н., както и това, че повечето българи обичат да карат колело. Една от по-сериозните пречки засега е все още ниският стандарт на живот, но с неговото покачване в бъдеще броят на планинските колоездачи ще продължава да се повишава, както и нивото на тяхната екипировка.

Любомир Ботушаров