Лептиновата резистентност

КАКВО Е ЛЕПТИН?

Лептинът е хормон, който регулира енергийния баланс на организма. Произвежда се предимно от мастните клетки на бялата мастна тъкан, но известни количества от него се секретират и от кафявата мастна тъкан, скелетната мускулатура, стомаха, черния дроб, яйчниците, плацентата при бременност и други тъкани.

Името му произлиза от гръцката дума leptos, което означава „слаб”. И наистина, лептинът се грижи за това да сте слаби. Той комуникира с с хипоталамуса в мозъка и ви „казва” кога да спрете да ядете, затова е наречен още „хормон на ситостта”.

Освен че контролира апетита, лептинът изпълнява още няколко много важни задачи. Той има отношение към регулацията на метаболизма, репродуктивната функция, имунната система, растежът на костите, регулацията на кръвното налягане, кръвната захар, телесната температура и други. Тъй като лептинът се секретира основно от мастните клетки, жени с много нисък процент телесни мазнини (под 7-8%) получават смущения в месечния си цикъл, поради намалените му нива.

Различни фактори могат да влияят върху лептиновата продукция. Гладуването, както и много ниският прием на калории понижават лептиновите нива, като с това се увеличава апетита. Интересен е фактът, че при прекратяване на гладуването и увеличаване на калориите, нивото на лептина не се нормализира веднага т.е. саморегулацията на енергийният прием остава нарушена, което води до перманентно преяждане и трупане на наднормени килограми. Основателна причина да избягвате гладуването и екстремните диети.

Мелатонинът – неврохормон, сектетиран по време на сън, увеличава производството на лептин. По този начин се осъществява контрол върху апетита през нощта. Хора, които спят недостатъчно, не произвеждат достатъчно мелатонин и нарушават тази регулация, с което се увеличава апетитът им. Производството на лептин се подтиска също и при стрес.

Лептинът нормално започва да се покачва по време и след ядене, като има за цел да натисне бутона „Стоп” на усещането за глад и да прекрати храненето. Този „бутон” са рецепторните клетки за лептин в хипоталамуса. Ако обаче рецепторите не улавят сигнала, въпреки че нивата на лептин са високи, то говорим за състояние наречено лептинова резистентност.

КАКВО Е ЛЕПТИНОВА РЕЗИСТЕНТНОСТ?

Лептиновата резистентност обикновено се явява като част от метаболитния синдром, към който спада и инсулиновата резистентност. И двете състояния си приличат по това, че прицелните за съответните хормони клетки много трудно възприемат техните сигнали.

При лептинова резистентност, мозъкът не отчита нормално високите лептинови нива. Това създава измамно чувство на глад и води до свърхконсумация. Лептинът освен това има за задача да контролира количеството на мастната тъкан. Ако се увеличат мастните запаси, нивото на лептин се увеличава, с което не само се намалява апетита, но и се дава сигнал на тялото да гори повече мазнини. При лептинова резистентност мастните клетки „крещят”: „Хей, препълнени сме!”, но мозъкът „не чува” и ви казва да ядете и складирате още повече, въпреки че това е последното нещо, от което се нуждаете.

ПРИЧИНИ И ПРЕДРАЗПОЛАГАЩИ ФАКТОРИ

За всяко едно заболяване и метаболитно нарушение могат да се посочат генетични предразполагащи фактори. Но да ги оставим настрана. Какво предизвиква лептиновата резистентност при здрав човек?

Всъщност, организма ни е предразположен да развива лептинова резистентност. Това е еволюционно наследено от нашите предци от преди хиляди години. Тогава редуването на сезоните е било съпровождано и с редуване на периоди на хранително изобилие през лятото и с периоди на оскъдно хранене и гладуване през зимата. Било е въпрос на оцеляване да натрупаме колкото се може повече запаси през лятото, които да бъдат използвани през гладната зима. Затова през летните месеци рецепторите са ставали по-малко чувствителни към лептина – за да консумираме и складираме повече. Днес обаче разполагаме с хранително изобилие по време на всеки сезон, но хормоналната регулация на организма ни не се е променила много за последните няколко хиляди години. Затова тялото ни постоянно мисли, че е лято и трябва да се подготвя за зимата, намалявайки лептиновата чувствителност.

По-конкретни причини за развитието на лептинова резистентност са затлъстяването, влошен липиден профил, инсулиновата резистентност и другите фактори на метаболитния синдром, както и завишената консумация на фруктоза и рафинирани въглехидрати.

СИМПТОМИ И НЕГАТИВНИ ПОСЛЕДСТВИЯ

Хората с лептинова резистентност имат високи лептинови нива по време когато лептинът трябва да е нисък – например сутрин преди закуска. Това е и основният начин за диагностика при кръвна проба. Тъй като високият лептин може да притъпи усещането за сладкия вкус, ще има увеличен глад и апетит за сладко.

Ето и някои от основните симтоми, които съпровождат лептиновата резистентност:

1. Неконтролируем глад, най-вече за захар и прости въглехидрати.
2. Увеличен апетит късно вечер или през нощта.
3. Увеличаване на теглото, най-вече в поясната област.
4. Трудно, дори невъзможно редуциране на мазнините.
5. Нарушения на съня и чувство за умора през деня.

Лептиновата резистентност не е просто бариерата, която пречи да редуцирате излишните мазнини, но и силно увеличава производството и складирането на нови, като причината не е само увеличеният апетит и консумация. Ако сте с инсулинова резистентност, вашият панкреас ще произвежда повече инсулин, с което да компенсира намалената чувствителност на клетъчните рецептори. Същото се случва и при лептинова резистентост. Мозъкът „не чува” сигнала на лептина. Какво правите, когато някой има нарушен слух и не ви чува? Разбира се, говорите по-високо. Начинът лептинът „да говори” по-високо на мозъка е като се увеличи производството му. А тъй като той основно се произвежда от мастната тъкан, това ще се случи като се увеличи количеството на складираните мазнини. И още един порочен кръг е завъртян!

ЛЕЧЕНИЕ

Лептиновата резистентност за щастие е обратимо състояние. Казаното за инсулиновата резистентност важи и тук с пълна сила. На първо място трябва да елиминиранирате от храненето всички рафинирани въглехидрати, фруктоза, която не идва от плодове и транс мазнините. Наситените мазнини трябва да се ограничат до минимум и да се приемат умерени количества въглехидрати с нисък гликемичен индекс. Увеличете приема на здравословни мазнини от източници като по-мазна риба, сурови семена и ядки, авокадо, зехтин и други. Те подобрават лептиновата чувствителност. Може да се добави и хранителна добавка с омега 3 мастни киселини, като ленено и рибено масло.

Изключително важно при лептинова резистентност е да се избягва преяждането, дори и с качествени храни. Ставайте от масата винаги леко гладни. Така давате сигнал на тялото си, че сезонът на изобилието е приключил и едва сезон на по-оскъдно хранене. Това ще намали резистентността на клетките към лептина. Уверете се, че приемате около 15-20% по-малко калории, отколкото е калорийният ви баланс и разпределете тези калории равномерно за целия ден при оптимална честота на хранене.