Кой е лошият холестерол?
Кой е лошият холестерол? През началото на 70-те години научните среди откриват в кръвта липопротеини с ниска плътност или LDL (low-density lipoproteins). Днес почти всеки ще ви каже, че LDL е „лошият” холестерол, защото предизвиква атеросклеротични промени в стените на съдовете, които са рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания и инсулт.
Според същите хора, за да държите в норма LDL не трябва да консумирате животински мазнини, които съдържат холестерол. Глупости!
Кой е лошият холестерол?
Холестеролът от храната е доказано невинен – няма пряка връзка между холестерола от храната и LDL, защото по-голямата част от „лошият” холестерол се синтезира в черния дроб. От какво, мислите? Не от мазнини, а от въглехидрати и по-специално от големи количества фруктоза ирафинирани въглехидрати. Но как възниква мита за мазнините и колко „лош” всъщност е LDL?
Няколко години след като е открит LDL учените установяват, че мазнините от храната (дори и здравословните) водят до повишаване на нивата му в кръвта. В края на 70-те се открива връзката между LDL и сърдечно-съдовите заболявания (ССЗ). Оттам и идентифицирането на това кой е лошия холестерол.
Тогава се прави следната причинно-следствена връзка:
- Мазнините повишават LDL;
- LDL увеличава риска от сърдечно-съдови заболявания;
- Следователно високата консумация на мазнини е причината за ССЗ.
Желязна логика, нали! Тя води до създаването на високо въглехидратното и ниско мазнинно хранене с благородната идея да се намалят сърдечните болести. Хранителната индустрия започва да бълва всякакви ниско мазнинни храни, а за реклама на опаковките има крещящи надписи, като „без мазнини” и „без холестерол”. Както се оказва 30 години по-късно – пътят към ада е постлан с добри намерения, защото процентът на сърдечно болните е по-висок от всякога. Но защо? Защото когато се премахне един пълнеж от храните, какъвто са мазнините, той трябва да бъде заменен с друг. А и храната без мазнини е имала ужасен вкус. По ирония на съдбата точно тогава е създаден глюкозо-фруктозният сироп. Той е толкова евтин, че служи за пълнеж и овкусяване на почти всичко. Така че не мазнините, а големите количества фруктоза покачват нивата на LDL, както и рафинирани въглехидрати и транс-мазнините. Последните не са естествени, а създадени от човека мазнини.
Още за лошия холестерол
И все пак, покачват ли природните източници на мазнини нивата на LDL? Ще ви изненадам, като ви кажа, че мазнините повишават нивата на LDL в кръвта, но не и на „лошия” холестерол. Как така, нали LDL е именно „лошият” холестерол? Не съвсем. Това, което не са знаели учените навремето е, че има 2 вида LDL. Единият е наречен голям и плаващ LDL (light and floating LDL). Той е лек и се пренася с кръвта, без да може да се вмъква под клетките на кръвоносните съдове и да натрупва холестеролови плаки. Може да го наречем „добрия” LDL. Другият LDL е наречен малък и плътен (small and dense LDL). Той е истинския „лош” холестерол, защото е плътен и не плава, а в същото време е достатъчно малък да се закача между клетките и да образува атеросклеротични промени.
Мазнините повишават „добрия” LDL, докато фруктозата, рафинираните въглехидрати и транс-мазнините – „лошия” LDL, този който трябва да държите под контрол.
Проблемът е, че при липиден профил се мерят и двата LDL заедно, защото не могат да се различат. Ако сте си правили кръвно изследване наскоро може би сте забелязали, че няма два вида LDL в него. Тогава ако имате висок LDL как да разберете това „добрият” или „лошият” е? Много лесно, защото нивата на двата са свързани с нивата на триглицеридите и на HDL („добрия” холестерол). Ако LDL е висок, но и HDL е висок, а триглицеридите са ниски, то няма повод за притеснение. Това показва, че имате високо ниво на „добрия” LDL и не сте застрашени от сърдечни болести. Но ако високият LDL е съчетан с нисък HDL и завишени триглицериди, трябва да вземете навременни мерки, включващи спорт, редуциране на теглото и елиминиране на фруктозата, рафинираните въглехидрати и транс-мазнините от менюто.
Никой нищо не пише до каква степен сладките изкушения подлежат на усешна замяна с пчелен мед.Някъде в литературата казват ДА другаде НЕ.Какво е Вашето компетентно мнение по въпроса?
Ние бихме казали по-скоро ДА, въпреки че и медът е нож с две остриета, поради простата причина, че продаваният в магазините мед е далеч от истинския мед и отново е пълен с глюкозо-фруктозен сироп и втората причина е че отново всичко зависи от приеманото количество, което трябва да е разумно и адекватно, в противен случай ще доведе до същите странични ефекти. Препоръчваме само и единствено домашно приготвен мед!