Кинезитерапията или как да лекуваме болните места чрез движение

Още със зараждането на медицината различните форми на движение са най-широко използвани за профилактично и лечебно средство. С развитието на медицинската наука двигателната активност като средство за профилактика, лечение и рехабилитация се разширява и обогатява. Съвременната кинезитерапия носи в себе си схващането, че всички видове и форми на движението могат да бъдат разглеждани като лечебен фактор.

В основата си терминът кинезитерапия означава лечение чрез движение.

Силата на кинезитерапията не се крие в използването й, а в превенцията.

Движение и здравословен начин на живот докато сме здрави предотвратяват лечението на болести чрез кинезитерапия.

Човешкият организъм е част от системата „организъм – среда“.

В нея организмът не се уравновесява просто със средата, а активно се приспособява към нея.

С адаптацията си организмът не само се усъвършенства структурно и функционално, а и активно изменя средата.

Движението е основният механизъм за уравновесяване на системата „организъм – среда“. Това е и причината то постоянно да се усъвършенства.

Най-голямо съвършенство движението достига във филогенетичното развитие на човека. При него движението си придава специфичен, изцяло нов характер, обусловен от съзнателния и социалния характер на човешката дейност.
Освен като основно средство за активна адаптация и трудова дейност при човека, движението се използва и като фактор за профилактика, лечение и рехабилитация.

Най-често кинезитерапията се причислява към групата на неспецифично действащите терапевтични фактори.
Различните форми на движение изменят общата реактивност на човешкия организъм, повишават неспецифичната му резистентност, рушат създадените в резултат на болести патологични стереотипи и изграждат нови, осигуряващи необходимата адаптация.

Видове кинезитерапия

В най-общата си характеристика, кинезитерапията може да бъде разделена на два основни дяла: активна кинезитерапия и пасивна кинезитерапия.

Активната кинезитерапия се характеризира с активното и съзнателно участие на човека, който волево изпълнява движенията.

Обхватът й се простира в активните физически упражнения, трудовите двигателни дейности, ходене, движенията от обикновен битов характер.

Целта й е да се придобият нови или да се възстановят нарушените функции на организма.

Пасивна кинезитерапия се прилага при заболявания на опорно-двигателната система и/или на нервната система.
Може да бъде използвана за превенция от патологични изменения в тъканите, причинени от продължително състояние на покой, както и за разнасяне на кръвоизливи.

Пасивната кинезитерапия обхваща всички движения, в които човек участва пасивно или не прави волеви движения.
В този случай движението се извършва от друго лице или чрез специални апарати и приспособления.

Такива например са апарати, които имитират или обикновените физиологични движения (пасивни физически упражнения), или се извършват раздвижвания на отделни тъкани и части на човешкото тяло чрез специално организирани методични системи (масаж, мануални манипулации, механотерапевтични процедури, подводен масаж и др.).

Превантивни тестове

Профилактичното посещение при кинезитерапевт може да ни помогне с определянето вида физическа активност, подходящ за нас.

Тестовете, които се прилагат, най-често биват за:
• Подвижност на лумбалния дял (гониометрия);
• Дължина и еластичност на мускулите;
• Оценка на мускулната сила (ММТ);
• Оценка на болката (ако е налична).

Оценката на мускулната сила се нарича още „мануално мускулно тестуване“ (ММТ).
За тестуването на всеки мускул или мускулна група се прави специфично тестово движение.
При лечение следенето на показателя показва ефективността на приложената кинезитерапия.
Оценката на болката разглежда нейния характер и интензитет. Взима се под внимание дали болката е остра (моментна) или хронична.

След прегледа кинезитерапевтът може да заключи какви упражнения са подходящи за вас.
Посещението понякога може да се окаже с решаващ характер, с откриване на дългогодишни проблеми и травми, които все оставяме за „следващия ден“.

Показания и противопоказания за прилагане на кинезитерапия

Показанията за прилагане на кинезитерапия са изключително широки.

Не е преувеличено да кажем, че почти няма заболяване, при което, ако не във всичките му форми и периоди, то поне във възстановителния да не е показана кинезитерапия.

Противопоказанията за прилагане на кинезитерапия са малко на брой и имат временен характер.

Кинезитерапията е противопоказана, когато:
• При повишена температура от неизвестен произход и повишена СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите).
• При остри възпалителни процеси. Може да се прилага в хроничните стадии на възпалителните процеси.
• При изключително силни болки, независимо от мястото и естеството им. Изключение се прави само при заболявания на ставите. При тях ранното прилагане на кинезитерапия е от голямо значение за запазване на функцията им.
• При кръвотечения – както вътрешни, така и външни. Изчаква се докато кръвоизливът спре. Месечният цикъл при жените не влиза в това число.
• При наличие на чужди тела в съседство с големи кръвоносни съдове и нервни стволове.
• В случай на инфекция, интоксикация, голяма кръвозагуба и др.
• При злокачествени тумори в напреднал стадий.

Провеждане на кинезитерапия в домашни условия
Когато човек реши да опита кинезитерапия вкъщи, наблюдаването на това как упражненията се отразяват върху състоянието му се извършва от самия човек.

Контролът включва следенето на съня, умората, пулса, дишането и др. Самочувствието също е важен фактор.
Друг показател са някои упражнения. Например колко набирания с ръце може да направи човек или колко лицеви опори. Колко пъти може да клекнем до отказ.

Броят на повторенията е показател за тренираността на болния.

Колкото повече се увеличават възможностите, толкова въздействието на домашната кинезитерапия е било по-голямо.
Промените в пулса и честотата на дишане са важни ориентири за натоварването по време на упражненията.
При физическа дейност пулсът на човека и дихателната честота се ускоряват.

Ако обаче това ускоряване е голямо, а упражненията са леки, натоварването трябва да се намали.
При добре проведено занимание честотата на пулса трябва да се увеличи с около 50% над изходното равнище.
Ако след приключване на упражненията (повече от 30-60 минути), все още пулсът не е върнал нормалните си нива, тогава организмът не може да се справи с натоварванията.

При нарастването на функционалните възможности на организма възстановителният период се съкращава.
За да разберем дали организмът се справя с натоварването в домашни условия се прави и т. нар. функционална проба.
Пулсът се мери сутрин в леглото и след ставане. Разлика, по-голяма от 12-18 удара в минута, говори за по-голяма възбудимост на вегетативната нервна система, която е характерна за нетренирани хора.

Функционалната проба, приложена в дните след по-големи натоварвания, показва повишена пулсова честота както в лежащо, така и в право положение в сравнение с останалите дни.

Това показва, че натоварването е било голямо и организмът още не се е възстановил напълно.
С нарастване на тренираността пробата става все по-благоприятна, т. е. пулсът не се учестява много след изправянето.
Тези показатели трябва да се отчитат периодично, най-добре всеки ден, като се проследяват настъпилите промени.
Все по-голяма част от съвременните хора прибягват към услугите на кинезитерапевт.

Ако след провеждането на простите тестове в домашни условия установите нарушени показатали или фактори, които могат да ви създадат дългосрочни проблеми, незабавно се консултирайте съответно с лекар, треньор, инструктoр или кинезитерапевт.