Генно модифицираните храни – нож с две остриета

В началото на 90-те години се провежда изследване, в което мишки са хранени с ГМ домати. Е, в действителност мишките отказват да ядат доматите и се налага да ги хранят на сила. Няколко от мишките развиват стомашни лезии и 7 от 40 мишки загиват в рамките на 2 седмици. Учени от АХЛ (Американската администрация за храни и лекарства) разглеждат резултатите от изследването и стигат до заключението, че то не доказва че ГМ продуктите са напълно безопасни. Някои от учените от Агенцията за контрол на храните и лекарствата предупреждават, че ГМ храни като цяло могат да доведат до непредсказуеми алергии, натрупване на токсини, болести резистентни на антибиотици, както и проблеми с храненето на клетъчно ниво. Вътрешни меморандуми на АХЛ, предоставени за обществено разглеждане по време на съдебен процес показват, че учените молят управляващите администрацията да изискат дългосрочни тестове, за да се докаже безопасността от трудно уловимите странични ефекти. Администрацията има своите защитници в политиката, включително и бивш адвокат на „Монсанто”. Предупрежденията на учените са пренебрегнати. АХЛ не изисква тестове за безопасност. Вместо това, АХЛ приема, че ако производителите на ГМ храни твърдят, че продуктите им са безопасни, значи няма база за повече въпроси. ГМ доматът е одобрен през 1994.

Според доклад на Американската академия на науките (ААН) от 27 Юли, сегашната система на пълно одобрение на ГМ храните от страна на АХЛ може да пропусне неволни промени в състава им. Според ААН процесът на прикачване на гени може да доведе до непредсказуеми промени у организма приемник на гена. Индийският съвет за медицински изледвания (ИСМИ), който публикува откритията си няколко дни по-рано, идентифицира дълъг списък от потенциално опасни странични ефекти от ГМ храни, които до този момент не са взети под внимание. ИСМИ прозовава към пълна промяна на съществуващите разпоредби.

Повечето критици смятат, че тестовете за безопасност, провеждани от биотехнологичната индустрия често са повърхностни и избягват проблемите. За съжаление учените, които надигат глас срещу подобни изследвания, а и тези, открили несъмнено доказателство за опасността от ГМ храните, са били обект на заплахи, уволнения, отнемане на статус и средства за изследвания. Например, едно изследване, проведено във Великобритания и субсидирано от правителството показва, че плъхове, хранени с ГМ картофи развиват туморни клетки, страдат от увредена имунна система, частична атрофия на черния дроб, както и забавено развитие на мозъка, черния дроб и тестисите. Когато ръководителят на научното изследване публично изказва опасенията си, той бива набързо уволнен след 35 годишна служба, както и сплашен със съдебен процес.

Aмериканците консумират генетично модифицирани храни всеки ден. Макар че ГМ доматът бе изтеглен от пазара, милиони декари със соя, царевица, рапица и памук растат с чужди гени. Новите гени позволяват на културите да оцелеят приложението на хербицидите, да се самозащитават, създавайки свои пестициди, или и двете. Докато има само няколко изследвания за безопазността от консумиране на ГМ животни, за вредата от ГМ културите има планини от доказателства и следва да се проведат още тестове. Плъхове хранени с ГМ царевица развили проблеми с деленето на кръвни клетки. Тези хранени със ГМ соя-проблеми с деленето на чернодробните клетки, а дробовете на тези, хранени с рапица стават по-тежки. Прасета, угоявани със ГМ царевица развиват псевдобременност или стерилитет. Крави, хранени с ГМ царевица в Германия, загиват мистериозно. При пилетата, след хранене с ГМ царевица броят на загиналите е 2 пъти повече в сравнение с периоди, когато пилетата се хранят с немодифицирана царевица.

След като ГМ соята навлиза на британския пазар, алергиите към соя скачат с 50%. Без допълнителни тестове не можем да бъдем сигурни дали генетичното инженерство е в основата на проблема, но от друга страна има много начини генетичните промени да водят до обостряне на алергии. Ако соята е обогатена с ген от бразилски бадем, хората, алергични към бадема , ще реагират подобно и на соята. Соята, която се консумира с САЩ, съдържа ген от бактерии. Този ген създава протеин, който никога не е бил част от хранителните продукти на човечеството и може да причини алергии.

Части от този ген са еднакви с тези, причиняващи алергии към домашен прах и скариди. Според препоръките на СЗО, този факт би трябвало да доведе до отхвърляне на ГМ храните. Последователността на гените, внесени в соята, необяснимо се променя след време. Протеина, който се създава в тези условия вероятно е различен от първоначалния и никога не е бил тестван. Възможно е да е алергенен или токсичен. Процесът на прикачване на чужди гени е променил генетичната структура на соята, разбърквайки генетичния и код. Тази мутация може да доведе до различни генетични експресии и дори до появата на потенциално опасен протеин.

Най-често срещаният алерген в соята се нарича трипсин инхибитор. ГМ соята съдържа значително по-голямо количество от него в сравнение с органичната. Единственото изследване върху хора, показва как гена се прикачва към бактериите от чревната флора. Това води до няколко сериозни последствия. На първо място това означава, че бактериите в нашата храносмилателна система, въоръжени с този чужд ген, вероятно ще могат да създадат нов ген вътре в нас. Ако е алергенен или токсичен, може да продължи да ни влияе завинаги, дори да спрем да консумираме ГМ соя.

Същото изследване доказва, че активаторът, който учените прикачат към новия ген за да го включат във веригата, също се пренася към бактериите от чревната флора. Тестовете направени върху активатора показват, че той може случайно да активира и гени на тези бактерии. Това би могло да доведе до свръхпроизводство на алергени, токсини, канцерогени и болестотворни бактерии. Учените също така предполагат, че активаторите може да събудят неактивни вируси кодирани в ДНК и да генерират мутации.

За съжаление, генетичниат трансфер не се ограничава само до чревните бактерии. Предварителни резултати показват, че гени са се прикачили и към органи на плъхове, само след едно хранене с ГМ храна. Това е само част от проблемите, които биха могли да възникнат само около една ГМ култура. Списъкът с други култури и потенциални рискове би могъл да бъде още по-дълъг. Вземете за пример царевицата, обогатена с ген, произвеждаща собствени пестициди. Ние консумираме този пестицид и има много доказателства, че той не е толкова безвреден, колкото биотехнологичните компании биха искали. Предварителни резултати показват че 39 филипинци, живеещи в близост до царевична ферма, засадена с пестицидна царевица са развили кожни, чревни и дихателни проблеми по време на опрашването и. Кръвни проби показват, че има имунна реакция към пестицида. Само за миг си преставете какво би се случило ако този ген се пренесе в чревната ни флора, буквално превръщайки ни във фабрика за пестициди.

ГМ царевицата и повечето ГМ култури се обогатяват с гени, резистентни на антибиотици. ИСМИ, Американската Медицинска Асоциация, СЗО и други световни организации вече са изказали опасенията си, че тези гени биха могли да да се прикачат към патогенни бактерии в храносмилателната ни система. Опасенията им са свързани с вероятната поява на нови, супер болести, които не се влияят от антибиотици. В своят защита, биотехнологичните компании твърдят, че ДНК се разпада напълно при храносмилането и няма как да се осъществи подобен трансфер. Описаното по-горе изследване върху хора бива публикувано през февруари 2004 и преобръща подобни безпочвени теории.

Никой не наблюдава официално последствията от ГМ храните върху хората. Ако тези храни наистина създават здравни проблеми сред американците, може да отнеме години преди истинската причина да бъде открита. Един ясен и смразяващ пример е епидемия от 80те. Появява се нова болест, причинена от добавката Л-тритофан, получена чрез генетична модификация и съдържаща следи от вредни химикали. Болестта убива 100 американци и разболява около 5-10000 други. Единствената причина лекарите да могат да идентифицират болестта е симптоматиката: развива се бързо, остро и е много рядка. Дори тогава за малко да бъде изпусната от окото на лекарите.

Проучванията показват, че колкото повече хората научават за ГМ храните, толкова по-малко им се доверяват. В Европа, Япония и други райони, медиите са много по-честни за опасностите от генетичното модифициране. Съответно, потребителите изискват храните им да не са модифицирани и производителите нямат избор. В САЩ, повечето хора си мислят, че никога не са консумурали ГМ храни (макар че го правят всеки ден). Поради своето нехайство, самодоволните потребители са помогнали най-много на биотехнологичната индустрия. В резултат на това, милиони американци за изложени на риск, като най-уязвими са децата. Може би публикуваните открития в други части на света ще събудят потребителите и властите, което ще доведе до изтеглянето на ГМ храните от пазара.

Джефри М. Смит