Видове мускулни влакна

Установено е, че скелетните мускули на човека се състоят от мускулни влакна, които се различават помежду си в метаболитно отношение. Доказани са два основни типа мускулни влакна (таблица 1 – Класификация на типовете мускулни влакна).

1. Бавносъкращаващи се (червени) мускулни влакна – тип I или ST. Те се характеризират с ниска АТФ-азна активност, високо ниво на окислителни ензими, ниска активност на гликолитични ензими, високо съдържание на миоглобин.

Поради тези особенности те се приспособяват лесно към мускулна работа при аеробни условия – натоварвания за издържливост. Честотата на нервните импулси към тях е 7-30 импулса в сек.

2. Бавносъкращаващи се (бели) мускулни влакна – тип II или FT. Те имат висока АТФ-азна активност, високо ниво на гликолитични ензими и ниска активност на окислителните ензими. Приспособяват се към мускулна работа при така наречените анаеробни условия – спринтови натоварвания, и при тренировка за сила. Честотата на нервните импулси към тях е 35-65 импулса в секунда. Влакната от тип II се разделят на три подгрупи:

а) Тип II A (FOG) – окислително-гликолитични влакна, които се характеризират с висок окислителен потенциал и средно изразени гликолитични възможности. Те са относително устойчиви на умора при мускулна работа.

б) Тип II B (FG) – гликолитични влакна с висока гликолитична мощ, нисък аеробен потенциал. Те са същинските бързосъкращаващи се влакна и са неустойчиви на умората, т.е. уморяват се много лесно.

в) Тип II C – недиференцирани, или междинни влакна. Съдържанието им не надвишава 2% при възрастни индивиди. По характеристика се доближават в известна степен до тип I (ST).

Двата типа влакна се различават съществено и морфологично отношение. Влакната от тип I (червени) притежават по-голямо количество митохондрии. В бързите влакна (тип II, бели) има два пъти повече саркоплазмен ретикулум в сравнение с тип I. Скоростта на обратната резорбция на Ca2+ от ретикулума и свързването им с тропонина е по-голяма в тип II, което осигурява по-бързо реактивиране на тези влакна.

Съотношението между бавно- и бързосъкращаващите се мускулни влакна в скелетните мускули се определя от генетични фактори. Това означава, че всеки човек се ражда с определено съотношение на влакната. Определянето на съотношението им има важно значение в спортната практика за правилният подбор и насочване на състезателите към спринтови дисциплини или към дълги дистанции. Така например е установено, че при някои елитни спринтьори съотношението е 92% бели и само 8% червени влакна. При състезатели по вдигане на тежести, при скачачи също е намерен висок процент бели мускулни влакна. При дългобегачи се установява обратното съотношение – 90% червени и 10% бели влакна.

Емануил Гачев и Траяна Джарова