Инсулиновата резистентност

КАКВО Е ИНСУЛИНОВА РЕЗИСТЕНТНОСТ?

Инсулиновата резистентност (ИР) често се нарича и пред диабетно състояние, защото обикновено предхожда развитието на диабет тип ІІ (ДТ2) доста преди появата му. Проблемът при инсулиновата резистентност обаче не е свързан с недостига на инсулин, както е при диабета, а напротив.

insulin

Инсулин има в изобилие или поне докато бета клетките на панкреаса не се изтощят да го произвеждат и не се стигне до ДТ2, за което са необходими няколко години инсулинова резистентност.

При инсулиновата резистентност клетките (основно мускулни и чернодробни) стават по-малко чувствителни към действието на инсулина и той е затруднен да изпълнява основната си функция – да транспотира глюкозата в тези клетки, където тя да бъде използвана за енергия или складирана като гликоген. Представете си инсулина като ключ, който се свързва със специфичен рецептор, намиращ се на повърхността на клетъчната мембрана. Този рецептор играе ролята на ключалка, която инсулинът отключва, за да може „вратата” на мембраната да бъде отворена за глюкозата. А сега си представете, че в един момент ключалката (рецептора) започва все по-трудно да разпознава ключа (инсулина) и „вратата” все по-трудно се отваря – именно това е инсулиновата резистентност.

В резултат на ИР се наблюдава трайно повишение в нивата на кръвната захар, което дава сигнал на панкреса да произвежда още повече инсулин, за да се справи с проблема. Това помага, но само в началото, защото в един момент бета клетките на панкреаса несмогват да произвеждат толкова инсулин. Тогава вече говорим за диабет тип ІІ. Но какво причинява инсулиновата резистентност и как да се предпазим?

ПРИЧИНИ И ПРЕДРАЗПОЛАГАЩИ ФАКТОРИ

Несъмнено като причини могат да бъдат посочени различни наследствени фактори, заболявания и генетични дефекти. Но епидемиологичния характер на инсулинова резистентност в световен мащаб не може да бъде обяснен само с тях.

Най-често инсулиновата резистентност не се регистрира като самостоятелен проблем, а в комбинация с други здравословни рискове, обединени в общото наименование метаболитен синдром. Метаболитният синдром освен ИР включва още: затлъстяване, високи нива на „лошия” холестерол (LDL) и триглицеридите в кръвта, ниски нива на „добрия” холестерол (HDL), атеросклероза, артериална хипертония и други сърдечно-съдови проблеми, лептинова резистентност (ще стане дума за това в отделна тема) и разбира се, накрая диабет тип ІІ. Между всичките съществува сложна взаимовръзка – едното води до друго, то до трето и т.н. по подобие на ефекта на доминото. Например, голямата продукция на триглицериди от черния дроб, която най-често се дължи на свръх консумацията на фруктоза и/ или транс мазнини, води до натрупването им в черния дроб и мускулите, което от своя страна довежда до инсулинова резистентност.

Затлъстяването и най-вече натрупването на висцерална мазнина в поясната област е основен предразполагащ фактор за развитието на инсулинова резистентност. Рисковата стойност е над 94 см обиколка на талията при мъже и над 80 см при жени. Трупането на мазнини в тази област се получава при постоянно високи нива на инсулина, провокирани от нерационално хранене. От своя страна при инсулиновата резистентност се натрупват повече мазнини, защото мастните клетки при затлъстяване са по-чувствителни към инсулина от мускулните. Затова голяма част от кръвната глюкоза ще бъде пренасочена там и складирана като мазнини. И порочният кръг е създаден – излишните килограми водят до инсулинова резистентност, която води до още излишни килограми.

Мастната тъкан в коремната област активно освобождава свободни мастни киселини в кръвта, които достигат до мускулите и намаляват чувствителността към инсулина. Освен това телесните мазнини не са просто склад за резервна енергия, а секреторен орган, който произвежда множество хормони. Високите нива на три от тях – тумор некротичен фактор-алфа (TNF-a), лептин и резистин се свързват с развитието на инсулинова резистентност. А колкото повече са натрупани в тялото мастни запаси, толкова по-високо е нивото на тези хормони в кръвта.

Високият инсулин и самостоятелно може да доведе до инсулинова резистентност. Ако се храните често с рафинирани въглехидрати, ще поддържате трайно високи нива на инсулина. В резултат клетките ще намалят броя на клетъчните рецептори, отговарящи на него и…ето ви резистентност.

Свръх продукцията на стресовите хормони – адреналин и кортизол, които действат противоположно на инсулина, също може да бъде предразполагащ фактор, затова казвам че стресът води до напълняване.

СИМПТОМИ И НЕГАТИВНИ ПОСЛЕДСТВИЯ

Основното негативно последствие на инсулиновата резистентност е развитието на диабет тип ІІ, който е рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания и други здравословни проблеми. Сами по себе си симтомите на ИР представляват и голяма част от негативните ефекти, които ще изпитате. Ето ги и тях:

  1. Висока кръвна захар
  2. Високи инсулинови нива
  3. Намалена физическа и умствена дееспособност – дължи се на факта, че в клетките не постъпва достатъчно глюкоза.
  4. Сънливост и депресия.
  5. Натрупване на мазнини основно в поясна област – обиколка на талията над 94 см за мъже и над 80 см за жени.
  6. Трудно редуциране на мазнините.
  7. Високи триглицериди и LDL в кръвта.
  8. Високо кръвно налягане.
  9. Атеросклеротични промени в кръвоносните съдове (натрупване на холестеролови плаки).

Понататъчно задълбочаване на инсулиновата резистентност и развитието на диабет тип ІІ може да доведе и до тежки заболявания, като сърдечен инфаркт, мозъчен инсулт, бъбречна недостатъчност и други. Половината от пациентите, при които се установява ДТ2 вече имат органни увреди. А докато диагностицирането на диабет е сравнително лесно, то симптомите на инсулиновата резистентност са трудни за отдиференциране и могат да се сбъркат с друго заболяване. Затова ако имате подобни съмнения, най-добре ги проверете с лабораторни методи, чрез които се изследват нивата на инсулин и нивата и регулацията на кръвната захар.

ПРЕВЕНЦИЯ И ЛЕЧЕНИЕ

Големите мастни натрувания са една от основните причини за развитието на инсулиновата резистентност. Колкото повече наднормени килограми трупате, толкова повече вашите клетки няма да отговарят на инсулина. Затова основната мярка срещу инсулиновата резистентност е редукцията и поддържането на телесните мазнини в оптимални граници – под 22% за жените и под 18% за мъжете. Тук вече не става въпрос за визия и добро самочувствие, става въпрос за здравето ви. Когато редуцирате дори част от излишното тегло, чувствителността на клетките ви към инсулина се повишава незабавно.

Инсулиновата резистентност и диабет тип ІІ са обратими състояния, но за да се справите с тях ви е необходим комплексен подход, който включва физически упражнения, подходящ хранителен режим и евентуален прием на хранителни добавки.

insulinova-rezistentnostХраненето трябва да е толкова калорично, че да не позволява натрупване на излишни килограми или да позволява редукцията на вече натрупаните. Трябва да се избягват всички рафинирани въглехидрати и такива с висок гликемичен индекс. Особено опасни в това отношение са течните калории под формата на безалкохолни напитки, натурални сокове и енергийни напитки. Всички те имат висока концентрация на фруктоза, от която черния дроб произвежда мазнини. Фрешовете не правят изключение, защото те ви доставят същата тази захар. Фибрите трябва да присъстват в почти всяко хранене, за да не позволяват рязки колебания в нивата на кръвната захар и да създават чувство за ситост, но без допълнителни калории.

Наситените и транс мазнините трябва да бъдат ограничени до минимум. Големи количества мононенаситени мазнини (омега 9) също могат да влошат състоянието. Полиненаситените мастни киселини и най-вече омега 3 обаче подобряват инсулиновата чувствителност на клетките.

Физическите упражнения са много важна част в борбата с инсулиновата резистентност. Но не само защото горите калории докато се упражнявате и така отслабвате. Самите упражнения подобряват чувствителността на мускулните клетки към инсулина и усвояването на кръвната глюкоза от тях. Така намалявате кръвната захра и инсулиновите нива и създавате по-благоприятна хормонална среда за редуциране на мазнините. Освен това силовите упражнения ускоряват метаболизма и подобряват мастната обмяна в покой чрез което възпрепядстват образуването на нови мазнини. С последното интензивните силови упражнения се справят много по-добре от кардио тренировките, но ще имате полза да комбинирате и двата вида занимания.

Някои хранителни добавки и дори подправки като канела могат да се използват успешно в комплексното лечение. Има научни изследвания, че ванадият (като ванадил сулфат), хромът (като хром пиколинат) и алфа-липоевата киселина в подходящи дози подобряват чувствителността към инсулина. Затова те ненапразно са наречени и „добавки срещу сладкото”, защото когато глюкозата се усвоява по-добре от клетките, желанието за сладко намалява.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Инсулиновата резистентност не е просто състоянието, поради което трупате мазнини около талията и не можете да свалите килограми. То е сериозен здравословен проблем, който води до органни увреди и захарен диабет тип ІІ. За да се предпазите или излекувате от него не е достатъчно просто да проведете някакъв курс на лечение, а трябва изцяло да промените в положителна посока вредните си хранителни навици и заседналия начин на живот.

Автор на статията: