Биостимулирането в спорта

Елитният спорт – аматьорски и професионален, е свързан с голямо физическо, нервнопсихическо и емоционално натоварване. Организмът на такива спортисти при тренировки и състезания работи на предела на функционалните възможности. Това, от една страна, води до повишаване на адаптационните възможности (кумулиращ тренировъчен ефект), но от друга – до рискове от преумора и пренапрежение с всичките вредни последици за здравето.

В спорта се използват разрешени средства, които целят, от една страна да повишат устойчивостта на организма към пределни по обем и интензивност физически натоварвания и да го предпазят от вредното им въздействие (т.е. да повишават неговата работоспособност), а от друга -да ускорят възстановителните процеси, с което се дава възможност за интензификация на тренировъчният процес и състезателната дейност.

Използваните разрешени средства, физиологично действащи за стимулиране на работоспособността и ускоряване на възстановителните процеси, нямат за цел директно да повишат спортното постижение, а само създават предпоставка за ефективна тренировъчна дейност без вреда за здравето на спортуващите. Средствата, които се използват за биостимулиране и възстановяване са спортно-педагогически, психологически и медикобиологични.

Спортно-педагогическите средства са неделима част от тренировъчния процес: рационално планиране и управление на тренировъчният процес с оглед индивидуалните особености адапционните възможности на отделният спортист, балансиране на натоварването с почивката, пълноценно разгряване, упражнения за разхлабване, възстановителни и високопланински тренировки и други.

Психологическите средства, които се използват, са автогенната тренировка, психорелаксацията, саморегулацията и други.

Медикобиологичното биостимулиране и възстановяване използва широк арсенал от медикобиологични средства: хигиенни, хранене, масаж, физикални средства, фармацевтични препарати и други. То се съобразява с вида спорт и характера на тренировъчните и състезателните натоварвания, със съвместимостта на действие различните средства, с дозировката и продължителността на тяхното действие и други. Спазването на тези изисквания осигурява максимален ефект. Биостимулирането и възстановяването в спорта са съставна част от тренировъчните планове, на системата за управление на спортната подготовка.

Хигиенни средства за биостимулиране и възстановяване. Важно средство за повишаване на спортната работоспособност и ускоряване на възстановяването е воденето на здравословен начин на живот. Спазването на хигиенно издържан дневен режим, достатъчен и пълноценен сън, активен отдих, ограничаване и спиране на тютюнопушенето и употребата на алкохол са достъпни и много ефективни средства за постигане на висока спортна работоспособност и бързо възстановяване след тренировка и състезание.

Здравословното, рационалното и балансирано хранене осигурява необходимите енергийни потребности на организма и в оптимално съотношение и количество хранителни вещества (белтъци, масти, въглехидрати, витамини, минерални соли, олигоелементи). Правилно подбраните продукти при спазване на основните изисквания на рационалното и балансирано хранене за съответният вид спорт, възраст, климато-географски условия, етапи и периоди на подготовка осигуряват висока спортна работоспособност и бързо възстановяване. Към тези средства се причислява и питейният режим на спортистта.

Масаж. Масажът е основно средство за повишаване работоспособността (тренировъчен и разгряващ масаж) и за ускоряване на възстановяването (възстановителен масаж) след тренировка и състезания. Това се отнася както до общия, така и до частичният масаж. Използват се похватите на класическия ръчен масаж и различните форми на рефлекторния масаж (сегментарен, периостален, съединителнотъканен и др.). С висока ефективност е и точковият масаж (акупресура), чрез който се въздейства върху биологичноактивните точки, разположени както по различните меридиани, така и на определени зони (ушна мида, плантарна повърхност на ходилото). В спортната практика свое място имат и различните форми на апаратния масаж. Най-широко се използва подводният душов масаж (тангентор), при който в продължение на 15-20 мин. се съчетава масажното действие на водната струя, която е сопределено налягане (0.4-2.0 и повече атмосфери), с топлинното действие на ваната (34-36 градуса по Целзий). Водата може да се обогати с лекарствени средства, билки, кислород и други. Вибромасаж – с помощта на вибратор с честота 100-120 Херца в продължение на 3-15 мин. Вакууммасажът, пневмомасажът, баромасажът, колановият масаж и други също се използват в спортната практика.

Топлинни процедури. Най-широко прилаганата в спорта топлинна процедура е суховъздушната – сауната. Тя е основно средство не само за регулиране на теглото, но и мощно възстановително средство. За тази цел се използва сауна с температура на въздуха 50-70 градуса по Целзий с две влизания по 10-12 мин. и прохладен душ или влизане в басейн в паузата. Ваните (общи и местни) и душовите процедури (контрастни – шотландски душ, циркулаторни и обикновенни) са водни и топлинни процедури с голям възстановителен ефект. Ваните могат да се комбинират с действието на разтворените във водата химични и биологичноактивни вещества (хвойна, въглероден двуокис – въглекисели вани, кислородно-перлени вани) и други. Температурата на водата във ваните, използвани за възстановяване, е 35-37 градуса, а самата процедура трае 10-15 мин. При контрастните душови процедури температурата на водата на студеният душ е 10-15 градуса и процедурата трае 5-10 сек., а на топлия – 37-38 градуса с продължителност 1 мин. Към топлинните възстановителни процедури спадат и местните топлинни апликации с разтопен парафин, озокерит и други, както и използването на ревулзивни мазила.

Физикални трасформирани фактори. Електро- и светлинните трансформирани фактори се прилагат като възстановителни средства. Използват са апарати с различна честота и модулация на електрическият ток, източници на ултравиолетови и инфрачервени лъчи (солукс, кварц, диатерм), електростимулатори, аеройонизатори и други.

Фармакологично възстновяване. Използването на разрешени фармацевтични препарати няма пряко самостоятелно значение за спортната работоспособност и спортното постижение. Тяхното основно предназначение е да помогне за метаболизма и по-добрата биоенергетика в условията на различни по характер, обем и интензивност физически натоварвания.

Фармакологичните препарати, използвани в спортномедицинската практика за стимулиране на възстановителните процеси и спортната работоспособност не трябва да съдържат забранени субстанции (допинг) и да нямат странични рискове за здравето. Затова спортистът на трябва да приема лекарствени средства без консултация на лекар, което ще го предпази както от рисковете на допинг контрола, така и от нежелателни последици за здравето.

Използваните в спортномедицинската практика фармакологични средства за биостимулиране и възстановяване условно могат да се разделят на няколко групи.

1. Фармацевтични храни, които имат за задача да добавят на организма в подходящ вид и количество макронутриенти. Фармацевтичните храни в повечето случаи са продукт на хранително-вкусовата промишленост. Те трябва да са стандартизирани, да имат добра резорбция и добри вкусови качества и да отговарят на нуждите на спортната биоенергетика. Това са:

– Балансирани храни, съдържащи белтъци, масти и въглехидрати в оптимално количество и съотношение, предимно в течен вид и с възможност за бърза
резорбция и усвояване (Нутрикомб, Ауфбаудринг, Пауер бек, Про-ъп, Актиланил и други).

– Високоенергетични фармацевтични храни, съдържащи глюкоза, фруктоза, малтодекстроза, разтворими във вода – в изотонични разтвори (с или без витаминни или минералносолеви добавки) за допълнително задоволяване на енергийните нужди (Леворал, Енержидринк и други).

– Белтъчни фармацевтични храни, съдържащи напълно разградени (широк набор от аминокиселини – Щаркпротеин, Аминостронг, Суправит и други) или частично разградени концентрирани белтъци – белтъчен хидролизат – млечен, яйчен, кръвен (също или без добавка на витамини и минерални соли) за допълнително задоволяване пластичните нужди на организма (Шнел протеин, Протеин пур, Мултикрафт, Про, Аминостронг и други).

2. Витамини, минералносолеви, електролитни и комбинирани фармацевтични препарати, съдържащи различни микронутриенти. Предпочитат се разтворими препарати.

– Минералносолеви и електролитни напитки, съдържащи предпочитани или балансирани минералносолеви комплекси (Изостар, Минерал дринк, Минерал 6 плюс, Конферон, XL-1 и други).

– Витаминни комплекси или отделни витамини в големи дозировки (Цекрезин, Редуксон, Витатон, Невробекс, Гераталенид).

– Комбинирани микронутриентни препарати (Супрадин, Кобидек, Витарал, Центрум, Мултитабс и други).

3. Фармацевтични препарати, подпомагащи метаболизма – общо и профилирано.

– Подпомагащи въглехидратния метаболизъм (Енержикс, Антифос, Сорбит, витамин В1, Кокарбоксилаза и други).

– Подпомагащи мастния метаболизъм (Карнитин, Бриожен, Липовитан, липоева киселина и други липотропни вещества, метионин и други).

– Подпомагащи белтъчния метаболизъм и белтъчния синтез (Комбанзин, Мултикрафт, Витатон, Трибестан, оротова киселина, витамините В6 и В12, Инозит, аминокиселини, Сарженор и други).

4. Препарати за сърдечна (Инозин, Панангин, Цитохром С и други) и чернодробна (Хепареген, Легалон, ФЕВ-300, ЛИВ-52 и други) протекция.

5. Имуномодулатори (Респивакс и други).

6. Адаптогени, улесняващи като неспецифични стимулатори метаболизма и биоенергетиката.

– Растителни адаптогени (Жен-шен, Елиотеракок, Китайски лимонник и други).

– Други адаптогени (Апитонин, Аминалон, Сюрелен, Сюр Фортан и други).

7. Антиоксиданти (витамините Е, С, А, Селен, Катерген, Ко ензим Q10 и други).

8. Разрешени стимуланти на ЦНС, подобряващи метаболизма на нервните клетки (Ноотропил-Пирамен, Бриожен, Сарженор, Цинаризин и други).

9. Ерогенни препарати: Креатин, Кофеин (мобилизиращ СМК), фосфоросъдържащи препарати, сода бикарбонат (създаващ алкален буфер срещу натрупване на лактат за борба с умората) и други.

Други възстановителни и стимулиращи средства. Към тях са високопланинската подготовка, аку-, електро-, лазерпунктурата, термичните паузи, някои климатични фактори и други.

Медикобиологичните средства, използвани за стимулиране на спортната работоспособност и ускоряване на възстановителните процеси, се прилагат самостоятелно или комбинирано, като се отчита тяхното взаимодействие (синергизъм, антагонизъм, несъвместимост). При комбинирано прилагане на масажа, сауната и другите физикални средства се избягва продължителното прилагане на една и съща схема, защото организмът привиква към тези дразнители и с това се намалява възстановителният ефект. Така наречените фармацевтични храни (въглехидрати и протеини), витамини и минералносолеви комплекси се използват в спортната практика като хранителни подкрепления при продължителни тренировки и дълготраещи състезания.

Задачи на медикобиологичното стимулиране и възстановяване. Стимулирането на спортната работоспособност и възстановителните процеси с медикобиологични средства изпълнява няколко задачи:

– Увеличаване и усъвършенстване на общата и специфичната адаптация към различни по характер, обем и интензивност спортни натоварвания.

– Създаване, поддържане и възстановяване на енергийния потенциал на организма.

– Създаване, поддържане и възстановяване на пластичните ресурси на организма.

– Възстановяване и поддържане на ферментната активност, свързана с въглехидратната, белтъчната и мастната обмяна и окислително-възстановителните процеси.

– Възстановяване и поддържане на алкално-киселинното равновесие във вътрешната среда на организма.

– Поддържане и възстановяване на водно-солевия (електролитен) баланс в организма.

– Бързо отстраняване на метаболитните и недоокислените продукти на веществообмяната.

– Нормализиране невродинамиката (силата, подвижността и равновесието на възбудните и задръжните процеси в главният мозък).

– Поддържане на висока лабилност на нервно-мускулният апарат.

– Поддържане тонуса и равновесието във вегетативната нервна система.

– Подобряване на регионалното кръвообращение (микроциркулацията) и трофиката на натоварените при спортна дейност органи и тъкани (напречнонабраздената мускулатура, миокард и други).

– Протекция на сърдечната, чернодробната и бъбречна функция.

проф. Петър Слънчев

Автор на статията: