Подсладителите могат да доведат до напълняване

Колко често посягате към напитки с надпис sugar free, който ви успокоява, че този продукт няма да се отрази на фигурата ви. И наистина логиката е желязна – материята се образува само от материя, от нищо нещо не става, нали?! Това е основен физичен закон и следователно ако даденият продукт няма калории, тялото ви няма да има какво да складира като резерв. 

podlsaditel

На пръв поглед е така, но организмът ни не се подчинява на закони, логика и математически уравнения, а следва свой собствени регулаторни механизми. Повечето от тях действат чрез изградени нервно-рефлекторни реакции. Сега ще ви обясня за една такава реакция, заради която подсладителите могат да станат причина за напълняване.

Ние усещаме вкуса на различни храни чрез рецептори, разположени върху езика. Различават се 4 основни вида вкусови усещания: кисело, солено, горчиво и сладко. Те могат да се комбинират в различни степени помежду си и така възприемаме стотици вкусови нюанси. Всеки вкус зависи от химичната структура на веществата. Така например, киселият вкус се определя от наличието на свободни водородни йони, а горчивият е свойствен за алкалоидите. Въглехидратите възприемаме като сладки, като степента на тази сладост зависи от химическата им структура (прости или сложни) и времето за престой в устната кухина. Простите захари са в пъти по-сладки, тъй като отделения заедно със слюнката ензим амилаза по-лесно и бързо започва да ги разгражда. Сложните въглехидрати също се възприемат от рецепторите на езика като сладки, въпреки че ние не винаги можем да го усетим. Причината е, че амилазата няма достатъчно време да им въздейства и да ги разгради до по-прости съединения. Но ако задържим например парче хляб по-дълго в устата си, след време ще усетим сладкия му вкус.

Защо ви говоря всичко това и каква е връзката с подсладителите? Тъй като въглехидратите са основният източник на усещането за сладко, нашият организъм е научен, че всеки път щом усетим сладкия вкус ще последва порция въглехидрати.

Както кучето на Павлов е научено, че след звуков (или светлинен) сигнал ще последва храна (което само по себе си усилва отделянето на храносмилателни сокове), така нашият сигнал е сладкият вкус в устата. Това изпраща импулс до централната нервна система, която от своя страна „съобщава” на черния ни дроб: „Пристигат въглехидрати, приготви се!”.  В резултат черният дроб започва да секретира ензими, чрез които ще обработва постъпващите захари. В тази подготовка, разбира се няма нищо лошо. Проблемът е в това, че не само въглехидратите задействат този механизъм.

sugarВсички подсладители, повечето от които са по-сладки дори и от захарта го правят т.е. когато приемате напитка с подсладители, която е практически без въглехидрати и калории, вашата нервна система е подлъгана от сладкия вкус и фалшиво алармира черния ви дроб, че пристигат захари. Той се подготвя, но когато след време обещаната захар не пристине, изпраща обратно съобщение на централната нервна система: „Къде ми е захарта?”. И за да достави обещаното, нервната система увеличава вашия апетит и то за сладко, защото „знае” че това е най-бързо усвояващият се източник.

Това нагледно и без сложна терминология е механизмът, по който подсладителите могат да ви направят дебели – като увеличат апетита, което е особено опасно за човек който не спазва хранителен режим и яде според усещането си за глад. А увеличаването на апетита е правопропорционално на количествата приети подсладители. Какво е решението? Естествено, най-добре би било ако не се приемат никакви подсладени напитки и продукти с подсладители. Това не означава да препочитате тези със захар, а избирайте такива, които не съдържат и двете. Но в нашия „подсладен” свят това може да се окаже практически неприложимо, затова просто се опитайте да намалите подсладителите до минимум, като винаги имайте едно на ум и следете апетита и порциите си.

П.П. В статията съм засегнал само връзката на подсладителите с апетита и теглото. Това доколко са опасни на здравословното ви състояние е предмет на съвсем друга тема и дискусия, затова няма да приемам подобни коментари.

Автор на статията: