Взимаш протеин – нови изследвания подчертават величието на протеиновата диета

Докаэателствата постоянно се трупат в подкрепа на приема на повече протеин и по малко вьглехидрати. Не само че високопротеиновата /нисковьглехидратна диета подпомага по-голямата эагуба на маэнини,но сьщо така помага да се эапаэи чистата маса много по-добре от конвенционалната високовьглехидратна/ нискомастна диета. Като допълнение, повечето от отдавнашните грижи за т.нар. опасност от високопротеиновите диети се оказват безпочвени.
Две скорошни изследвания сравняват ефектите на двете диети върху групи затлъстели жени. При първото от тях се наблюдаваха ефектите на високопротеиновата и високовъглехидратната диети върху кръвната глюкоза и инсулиновитв нива по време на спазване на диетите.
Двадесет и четири зрели жени, всички от които поне с 15% над идеалното телесно тегло, бяха разгелени на две групи: висикопротеинова група,която приемаше 1.6 протеини на килограм телесна маса и 40% от общите калории бяха добивани от въглехидрати ; и високовъглехидратна група, която ядеше на половитата по-малко протеин ( 0.8 протеин на килограм телесно тегло) и 55% от калориите бяха набавяни от въглехидрати. И двете диети имаха еднакъв брой калории и еднакво количество мазнини ( 50г на ден), а експериментът продължи 10 седници.
Докато високопротеиновата група изгуби малко повече тегло от въглехидратната, истинското преимущество излезе наяве, когато групите ядоха тестово меню в края на проучването. Тези във въглехидратната група имаха по-ниски нива на кръвна глюкозаи увеличена инсулинова реакция към храната. По-ниските нива на кръвна глюкоза са причитата за увеличеното чувство на глад, което в общи линии подвежда хората към неприятности с това да спазват диета последователно и да се отдават на висококалорични гуляи, които разбиват идеята на диетата.
Авторите обясняват , че по-високият прием на протеин подсигурява по-стабилно ниво на кръвната глюкоза чрез действията на аминокиселините в протеина. При наличието на повече аминокиселини тялото произвежда предшественици на глюкозата, които използва, за да поддържа стабилни нивата на кръвната глюкоза, докато същевременно избягва излишната продукция на инсулин, която се появява при увеличения въглахидратен прием. С намаляването на нивата на кръвната глюкоза се увеличава апетитът и това прави диетата по-тежка за спазване.
Второто изследване е върху високопротеиновите и високовъглехидратните диети и ефекта им върху структурата на тялото и кръвните липиди. Подобно на първото изследване, това също включва жени с наднормено тегло, поставени или на високопротеинова, или на високовъглехидратна диета в продължение на 10 седмици.
Отново и двете диети имат равен брой на калориите и мазнините, различавайки се само по протеиновото и въглехидратното съдържание.
Тези във високопротеиновата група отчетоха промени в структурата на тялото като запазване на чистата тъкан и същевременно загуба на мазнините, по-голяма от тази при високовъглехидратната група. И двете групи отчетоха средно 10% спад в кръвния холестерол, но само високопротеиновата група показа 21% спад на кръвните триглицеридни (мастни) нива и по-голямо съотношение на триглицеридите към по-плътния литопротеин -факт, който е в полза на сърдечносъдовото здраве. Жените във високовъглехидратната група имаха по-голяма инсулинова реакциа към хранене с тенденция към понижаване на кръвната глюкоза (хипогликемия) след хранене. Тези във високопротеиновата група пък отчетоха по-голяма ситост след хранене, наи-вероятно дължаща се на по-добрата инсулинова реакция.
Изследователите отбелязват, че приемът на повече протеин поддържа нивото на щитовидния хормон, докато същевременно понижава инсулиновите реакции към храната- модел, които спомага загубата на повече мазнини. По-големият протеинов прием също така притъпява или предпазва от загубата на мускули, което иначе е неизбежно при нискокалоричната диета. разклонените верижни аминокиселини изолевцин, левцин и валин оакзват антикатаболен ефект подобно на други амино киселини, включително и гултамина.
Друг интересен аспект на тпва изследване е липсата на вредни сърдечносъдови ефекти при високопротеиновата група. Ако не друго, протеините поне спомагат за сърдечносъдовата защите. Това е забележително в светлината на честите предупреждения за сърдечносъдовите „опасности“, свързани с високопротеиновите диети.
Същоро се оказа вярно и за стария неоснователен страх, свързващ високопрптеиновите диети с бъбречните заболявания. Теорията, срояща зад тази идея , е, че отпадъчните продукти на протеиновия метаболизъм като уреята например оказват допълнително натоварване и стресират бъбреците, което в краина сметка води до бъбречна криза. Тази идея води началото си от изследвания на пациенти с вече съществуващи бъбречни заболявания и е трудно приложима и за здравите хора.
В това проучване обектите показаха бърза адаптация към високопротеиновия прием като стоиностите на уреята останаха еднакви и при двете групи. Това показва, че тялото лесно може да регулира бъбречната си функция, така че да се справи с допълнителните метаболитни отпадъчни продукти. Въпреки че не беше коментирано в изследването, наи-добрият начин да предпазиш бъбреците си по време на високопротеинова диета е просто да пиеш достатъчно количество вода, която да промива азотните отпадъчни продукти ефективно.

Джери Брейнъм

Автор на статията: